|
Сборникът съдържа научни студии за дейността на героя на Белгия българинът Тодор Ангелов от големите белгийски историци, професори в Свободния брюкселски университет Максим Щайнберг и Жозе Готович.
Изданието беше представено на конференцията, посветена на живота и делото на Тодор Ангелов, организирана съвместно през м. ноември 2007г. от Посолството на Република България в Брюксел и Музея на депортацията и съпротивата в Мехелен в кметството на община Скаербек в Брюксел. С доклади на конференцията взеха участие: проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, проф. Жозе Готович, член на Кралската академия на Белгия, почетен професор в Свободния брюкселски университет, проф. Максим Щайнберг, професор в Института за юдаистки изследвания към Свободния брюкселски университет и научен сътрудник към Музея на депортацията и съпротивата, доктор Петер Лагру, професор по съвременна история в Свободния брюкселски университет, Емили Гамбино и Сандра Магреби, докторанти по история. Специален гост на конференцията беше внучката на Тодор Ангелов Елица Бъчварова. По-долу поместваме предисловието на българския посланик в Брюксел Христо Георгиев, включено в публикацията.
П Р Е Д И С Л О В И Е
към книгата „Заложници на нацисткия терор”
Защо е трудно да се занимава човек с историята и делото на личности като Тодор Ангелов? Може би защото и до сега не е изяснен спорът за ролята на личността в историята – дали само личността твори историята или по-скоро историята твори личности? Отговорът на този въпрос не само не се изяснява, но и още повече се отдалечава, ако човек се вгледа по-задълбочено в живота на българо-белгийския революционер и антифашист.
Роденият на 12. І. 1900г. в българския град Кюстендил, Тодор Ангелов израства още в ранните си години като типичен представител на своята сложна и бурна епоха. Дете на български емигранти от Македония, още като ученик той свързва съдбата си с борбите на онеправданите, потиснатите и угнетените. Това не противоречи на вродените му артистични заложби и на богатата му добронамерена душевност, а по-скоро задълбочава и утвърждява житейския му избор. Независимо дали минава през увлечението си към социалдемократическите идеи, анархията или комунизма, той остава верен на естествените човешки стремления към добър живот и светло бъдеще.
Според едни смисълът от историята е, чрез изучаване на миналото, да се подтикват хората към взаимно общуване и опознаване. Според други – ценността на историята се крие в разбирането на миналото, за да се оцени настоящето и да се дадат насоките за развитие в бъдещето. След като проследим житейския път на Тодор Ангелов спокойно може да кажем, че горните две мнения не само не си противоречат, но и взаимно се допълват. Независимо дали оглавява ученическа стачка, действа в чета на ВМРО (санданисти), членува и работи за БКП или за Белгийската КП, той се бори и защитава общочовешките ценности заложени във всички велики религии и идеологии – хуманизъм, толерантност, мир и благоденствие за хората. В писмо до дъщеря си Свобода Бъчварова, на обвиненията за извършване на грехове, отговаря: “ Грехове? Ние нямаме грехове, защото всичко пожертвахме, за да приближи едно възможно благоденствие за всички.” Вероятно тази мисъл определя и генералният му житейски избор от 30-те години на ХХ век нататък. Той се отдава изцяло на антифашизма.
Съобразно развитието на обстановката в Европа в навечерието на Втората световната война идеите на Тодор Ангелов еволюират. Началото на това израстване е поставено с участието му като интербригадист в Гражданската война в Испания 1936-1938, където се утвърждава окончателния му идеен избор – антифашизмът. Така още в тези години той се превръща в съосновател на европейското антифашистко движение, което обединява всички прогресивни умове на епохата. Благодарение на активната пропаганда през последния половин век, в съзнанието на хората често антифашизмът се свързва с комунизма. Това доведе и до парадоксалните напъни на някои “демократи” от родината на Т. Ангелов в началото на 90-те да унищожат неговия бюст-паметник в родния му град Кюстендил под предлог, че е комунистически паметник. За щастие варварската анти-история не надделя благодарение на поредната проява на българо-белгийското сътрудничество - вече не само в правенето на история, но и в нейното съхранение!
Антифашизмът на Т. Ангелов по времето на Втората световна война като един на лидерите на белгийската съпротива може спокойно да се впише и в по-широкия контекст на традиционната българска толерантност към другите. Исторически факт е, че в българските земи сравнително мирно съжителстват православието с католицизъма, армено-грегорианството, юдаизма и исляма. С приютяването в българските земи на представители на основните вероизповедания от Средиземноморието /сред които и множество евреи от края на ХV – ХVІ век/, българите остават встрани от острите религиозни конфликти обхванали Централна и Западна Европа през ХVІ и ХVІІ век и се възпитават в дух на религиозна толерантност и търпимост към “другите” в своя православен свят. Eстествено продължение на тази толерантност беше спасяването на българските евреи в годините на Втората световна война. Това беше една от най-ярките прояви на българския народ. Ярка, но не единствена, не епизодична, не фрагментарна или изолирана. Защото този акт е част, елемент, той е израз на вековната политика на толерантност, на взаимно зачитане, на разбирателство между различните религиозни и етнически общности по българските земи. Ние, българите, изпитваме законна национална гордост от факта, че България в лицето на своите държавници, политици, общественици, граждани успя да спаси над 48 хиляди български евреи.
Не случайно в годините на Втората световна война Т. Ангелов като член на ЦК на Белгийската КП и един от лидерите на белгийската съпротива срещу нацизма, оглавява бойна група съставена основно от евреи. Неговите белгийски съратници не го чувстват като чужденец, както твърди един от членовете на Белгийска КП. Белгия се превръща в негова втора родина и посмъртно отдава дължимото на своя български герой. Част от дейността на бойната група, възглавявана от Тодор Ангелов е изгарянето на списъците на евреите в брюкселската община Скаербеек, за да не се допусне тяхната депортация в лагера на смъртта Аушвиц. Този подвиг и до днес е в сянка. Затова в мен остава надеждата , че ще се появи нов Спилбърг, който до станалия вече класика шедьовър “Списъкът на Шиндлер” ще сътвори нов не по-малко силен и значим филм, наречен “Списъкът на Ангелов”. Убеден съм, че днешната конференция е крачка в тази посока. Затова искам да изразя искрената си и дълбока благодарност към приятелите и съмишлениците, с които организирахме този разговор, към учените, които възкресиха един героичен живот, който никога не трябва да бъде забравян.
Христо Георгиев, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Белгия
|
