v      Документи за самоличност

Ø       

Издаване на лична карта чрез консулска служба

Ø       

Издаване на паспорт чрез консулската служба 

Ø       

Издаване на временен паспорт 

Ø       

Продължаване на срока на валидност на българските паспорти 

Ø       

A Свидетелство за управление на МПС /СУМПС/

Ø       

Режим за преминаване на държавната граница на Република България от малолетни и непълнолетни лица, непридружавани от родител/и

Ø       

Изисквания към снимките за български документи за самоличност (PDF)

ИЗДАВАНЕ НА ЛИЧНА КАРТА ЧРЕЗ КОНСУЛСКА СЛУЖБА

Издаване на паспорт чрез консулската служба

При кандидатстване за издаване на паспорт се попълва заявление по образец, което се получава в консулската служба.

Заявления за издаване на паспорт се приемат само от лица, които са се явили лично в консулската служба.

Общи условия за издаване на паспорти на български граждани: 

Паспортите на българските граждани се издават със срок на валидност 5 години.

Заявлението за издаване на паспорт на лица, ненавършили 14 години се подава от техните родители или законни представители, които подписват заявлението за издаване на паспорта.

Заявлението за  паспорт на непълнолетни лица  (навършили 14 години, но ненавършили 18 години), се подават лично,  в присъствието на техните родители, настойници, попечители.  Заявлението се подписва от непълнолетното лице и се приподписва, от неговите родители  или  законни представители, които по този начин  изразяват съгласието си  на лицето да бъде издаден паспорт. 

При отсъствието на родител или законен представител, подписът се полага от лице, упълномощено от него с нотариално заверено изрично пълномощно, или се представя някои от следните документи:

 • нотариално заверена декларация от отсъстващия родител за неговото съгласие да бъде издаден паспорт на лицето ;

• изрично решение на съда за отнемане на родителските права на отсъстващия родител;
• съдебно решение, в което  е записано, че може да бъде издаден паспорт на детето, без изричното съгласие на отсъстващия родител;
• документ, че другият родител е починал;
• акт на български съд, че другият родител е в неизвестност и че може да бъде издадена лична карта на детето.
 При разногласия между родителите или между непълнолетно лице и неговите родители, или между непълнолетно лице и единия от родителите, или между непълнолетно лице и попечител, по повод заявлението за издаване на паспорт, то не се подписва от несъгласния родител/и или попечител, но към него се прилага съдебно решение от български съд по спора.
При съдебно решение за поставяне под пълно запрещение, за лишаване от родителски права, за развод или за промяна на имена, постановено от съдебен орган на чужда държава, решението на чуждестранния съд следва да бъде признато по реда на чл.117 и чл. 118 от Кодекса на международното частно право на Република България.    

Когато паспортът е повреден, унищожен, изгубен, откраднат или страниците му са изчерпани, се издава нов паспорт. По искане на лицето нов паспорт може да се издаде и преди изтичане на срока на неговата валидност.  Паспорт се подменя и при настъпили съществени изменения в образа на лицето.

При подаване на заявление за паспорт от лицата над 12 годишна възраст и без физически увреждания на горните крайници, се заснема лицето и се снемат  подписа и дактилоскопичните отпечатъци на левия и десния показалец. В случаи, че е невъзможно снемането на пръстови отпечатъци, може да се издаде паспорт със срок на валидност до 12 месеца.

Получаване на готовите паспорти:

Срокът за издаване на паспорт (обикновена поръчка ) е 90 дни. Готовите паспорти се получават лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено, изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител или друг законен представител, пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.

Старият паспорт  се връща  в консулската служба или в  МВР.

Съгласно чл. 49, ал. 3 от ЗБЛД  старият паспорт може да се задържи до три месеца след изтичането на срока на валидност, или до отпадане на основанието за неговото издаване или ползване, след подаване на искане. 

Необходими документи за издаване на паспорт:

1. Молба до консулската служба (свободен текст). В нея се посочват причините и обстоятелствата, поради които се иска издаване на паспорт (издаване на първи паспорт, изтичане на срока на досегашния паспорт,  изгубване, кражба, повреждане, унищожаване и пр., промяна на имена, на единния граждански номер, пола, и/или настъпили съществени и трайни изменения на образа ).
2. Заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани ( получава се от Консулска служба). Заявлението се попълва на български език (четливо, ясно, без задрасквания).

3. Удостоверение за раждане издадено от българска община, за лица под 18 години;

4.Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи – при изгубване, кражба,повреждане или унищожаване на паспорта (декларацията се получава от консулската служба). Към декларацията се прилага документ, издаден от полицейските власти на Белгия, ако обстоятелствата свързани с кражбата, изгубването, унищожаването или повреждането на документа са декларирани пред полицейските власти.

5. Удостоверителни документи, издадени от компетентните български власти при промяна на имената, пола и ЕГН.

6. Приходни квитанции за заплатени такси по Тарифа №3, за таксите, които се събират в системата на Министерството на външните работи от дипломатическите и консулски представителства  и по Тарифа № 4, за таксите, които се събират в системата на МВР,  както и приходни квитанции за заплатени глоби по чл. 80 и 81 от Закона за българските лични документи (за изгубен, повредена, унищожен паспорт или  невърнат паспорт си  в тримесечен срок, след изтичане на неговата валидност).

7. Предишни паспорти.

8. Една цветна снимка, 45мм Х 35 мм - виж информацията за изискванията към снимките

Цени за издаване на паспорти чрез консулската служба (обикновена поръчка): 

По тарифа № 3 за таксите, които се събират в системата на МВнР по Закона за държавните такси

- 01 евро за заявление;

-20 евро за обработка на преписката.

По  Тарифа № 4, за таксите които се събират в системата на МВР, както  следва: 

-06 евро - за първи паспорт на лица до 14 годишна възраст;

-11 евро - за следващ паспорт на лица до 14 годишна възраст;

-21 евро - за паспорт на лица от 14 до 58 годишна възраст;

-11 евро - за паспорт на лица 58 до 70 годишна възраст;

-06 евро - за паспорт на лица над 70 години;

-02 евро – за  паспорт на лица с трайно намалена работоспособност или с вид и степен на увреждане 50 и над 50 на  сто (заплаща се и таксата по Тарифа №3).

Издаване на временен паспорт

Общи условия за издаване на временен паспорт:

Временният паспорт е документ за пътуване и удостоверяване на самоличност, който се издава от дипломатическите и консулски представителства на Република България, на  български граждани пребиваващи в чужбина, които не притежават валидни документи, в т.ч. на новородени.

Срокът на валидност на временния паспорт е до 12 месеца  и е съобразен с времето  за прибиране на неговия титуляр в страната.

Заявлението за издаване на временен паспорт се получава от консулската служба на Република България в Брюксел и се подава лично.

Заявлението за издаване на временен паспорт на лица, ненавършили 14 години се подава от техните родители или законни представители, които подписват документа.

Заявлението за  паспорт на непълнолетни лица  (навършили 14 години, но ненавършили 18 години), се подават лично,  в присъствието на техните родители, настойници, попечители.  Заявлението се подписва от непълнолетното лице и се приподписва от неговите родители  или  законни представители, които по този начин  изразяват съгласието си  на лицето да бъде издаден временен паспорт. 

При отсъствието на родител или законен представител, подписът се полага от лице, упълномощено от него с нотариално заверено, изрично пълномощно, или се представя някои от следните документи:

 • нотариално заверена декларация от отсъстващия родител за неговото съгласие да бъде издаден временен паспорт на лицето ;

• изрично решение на съда за отнемане на родителските права на отсъстващия родител;
• съдебно решение, в което  е записано, че може да бъде издаден временен паспорт на детето, без изричното съгласие на отсъстващия родител;
• документ, че другият родител е починал;
• акт на български съд, че другият родител е в неизвестност и че може да бъде издаден временен паспорт на детето.
            При разногласия между родителите или между непълнолетно лице и неговите родители, или между непълнолетно лице и единия от родителите, или между непълнолетно лице и попечител по повод заявлението за издаване на временен паспорт, заявлението не се подписва от несъгласния родител/и или попечител, но към него се прилага съдебно решение от български съд по спора.

При съдебно решение за поставяне под пълно запрещение, за лишаване от родителски права, за развод или за промяна на имена, постановено от съдебен орган на чужда държава, решението на чуждестранния съд следва да бъде признато по реда на чл.117 и чл. 118 от Кодекса на международното частно право на Република България.    

При подаване на заявление за временен паспорт, в Консулската служба  се заснемат с цифрови устройства образът и подписът на лицето.

Получаване на временния паспорт:

Временният паспорт се получава лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично – от упълномощено лице, след представяне на нотариално заверено, изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител или друг законен представител при подаване на заявлението.

Необходими документи за издаване на временен паспорт:

1.Молба свободен текст, в която  се посочват причините и обстоятелствата, поради които се иска издаване на временен паспорт (дете родено в Белгия, изтичане на срока на досегашния паспорт или лична карта,  изгубени, откраднати, повредени, унищожени и пр. документи) ;

2.Заявление за издаване на временен паспорт;

3.Белгийски акт за раждане заверен с “апостил”, при  подаване на заявление за издаване на временен паспорт на дете, родено в Белгия. Актът за раждане трябва да бъде преведен на български език от регистриран  в   посолството преводач (виж списъка тук), а преводът заверен от консулската служба;

4.Удостоверение за раждане, за лицата до 18 годишна възраст;

5.Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи - при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на паспорта/ личната карта, евентуално   документ  от белгийската полиция, ако има такъв,  за деклариране на съответните  обстоятелства;

6.Приходни квитанции за заплатени такси по Тарифа №3, за таксите, които се събират в системата на Министерството на външните работи от дипломатическите и консулски представителства  и по Тарифа № 4, за таксите, които се събират в системата на МВР,  както и приходни квитанции за заплатени глоби по чл. 80 и 81 от Закона за българските лични документи (за изгубен, повредена, унищожен паспорт ).  

7. Една цветна снимка, 45мм Х 35 мм - виж информацията за изискванията към снимките

Срокове за издаване на временния паспорт:

-от три до пет дни от подаване на заявлението, след съгласуване с МВР;

-срокът на издаване може да бъде  удължен, при необходимост от продължаване на процедурата по съгласуване. 

Цени за издаване на временен паспорт: 

По тарифа № 3 за таксите, които се събират в системата на МВнР по Закона за държавните такси

- 01 евро за заявление;

- 50 евро за временния паспорт

По  Тарифа № 4, за таксите които се събират в системата на МВР :

- 16 евро

ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА НА ВАЛИДНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАСПОРТИ

Съгласно § 7 (2) от преходните и заключителни разпоредби на новия Правилник за издаване на българските лични документи (Обн. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 2010г.),   «Срокът на валидност на паспорта без електронен носител на информация може да бъде продължен еднократно за срок до 1 декември 2010 г. от дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина..... ».
Срокът на валидност на паспорта не се продължава в случай, че документът е нередовен.

Нередовен документ за самоличност е този, който (§ 1., т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за българските лични документи):

-          не е издаден по реда на Закона за българските лични документи и не съдържа  данните предвидени в него;

-          не е официално заверен  от органа, който го е издал, или е издаден  от лице или орган, които не са компетентни;

-          не позволява установяване самоличността на притежателя му по снимката;

-          има поправки, зачертавания, заличавания, добавки и др.;

-          има следи от подмяна на снимката, печатът е неясен или изображението на лицето на снимката не съвпада с  действителния му образ;

-          е с липсващи страници или с прибавени нови не от органа, който го е издал;

-          е с изтекъл срок на валидност.

Продължението се извършва само ако срокът на паспорта не е изтекъл  към датата на продължаването.

 За продължаване на паспорта, неговият титуляр представя:

-          една снимка, съгласно изискванията;

-          заявление за продължаване на паспорта;

-          паспорта, чиято валидност не е изтекла.

За продължаването на паспорта се събира такса по Тарифа № 3: 

-          40 евро ( по чл.13, ал. 3, т.1);

-          1 евро - за заявление.

СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС:

В съответствие с указанията на Дирекция „Консулски отношения” на МВнР, по повод  официално искане от Генерална Дирекция „Полиция”, считано от 19 август 2008г. консулската служба на посолството преустановява  приемането на заявления за  преиздаване на свидетелства за управление на МПС (СУМПС) от български граждани с „обичайно пребиваване” в  друга държава-членка на ЕС.

Под „обичайно пребиваване” следва да се подразбира мястото, където  дадено лице обикновено живее, т.е. повече от 185 дни през календарна година.

Решението  е в съответствие с чл. 8 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета на ЕС, до влизането в сила  на съотносимите нови разпоредби на чл. 11 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент.

Изискването е отразено  в българската нормативна уредба  с промяната на Наредба І – 157/2002г. (ДВ, бр. 46 от 16.05.2008г.).

Съгласно тази промяна, за всяко издаване на СУМПС, водачът попълва декларация, че „обичайното му пребиваване” не е в друга държава-членка на ЕС и че не е притежател на валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от държава-членка на ЕС.

Режим за преминаване на държавната граница на Република България 

от малолетни и непълнолетни лица, непридружавани от родител/и

1. Малолетен или непълнолетен български гражданин може да напусне територията на Република България, като на граничния контролно-пропускателен пункт /ГКПП/ представи валиден паспорт или лична карта, и нотариално заверено писмено съгласие в оригинал от отсъстващия родител/родители, настойник или попечител. Копие от писменото съгласие остава за съхранение на ГКПП.

Писмено съгласие за пътуване не се изисква от родител, комуто са отнети родителските права с влязло в сила съдебно решение, или когато съдебен орган е заместил съгласието на отсъстващия родител и е разрешил пътуването.

В случай, че в удостоверението за раждане е вписана само майката,  писмено съгласие се изисква само от нея - в случай, че не придружава детето. На ГКПП се представя оригинал на удостоверението за раждане на детето.

Писмено съгласие се изисква само от преживелия родител в случай, че другия е починал. Обстоятелството се удостоверява на ГКПП с издадения смъртен акт.

Съгласно действащото законодателство в случаите, когато между родителите съществуват разногласия или единия родител е в неизвестност , спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. По молба на родител съдът може да замести съгласието на отсъстващия родител и разреши на детето/децата да пътуват със съгласието на родителя, който действително полага грижи за детето.

2. Съдебните решения във връзка с упражняването на родителски права и по-точно с правото на единия родител да осъществи пътуване с детето извън границите на държавата, на която детето е гражданин, без съгласие на другия родител, попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (Регламент Брюксел ІІ а). Съгласно чл. 1, т. 1, б. от Регламент Брюксел ІІ а, той се прилага по граждански дела, свързани с определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност и по-специално правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения (чл.1, т. 2, б. а).

Съгласно чл. 21 от Регламента решение, постановено в една държава-членка, се признава в друга държава-членка без изискване за специални процесуални действия. Тази разпоредба е доразвита в чл. 621 от Гражданскопроцесуалния кодекс, според който съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява, въз основа на препис, заверен от постановилия го съд, и придружаващото го удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това.

Предвид горното не е нужно съдебното решение на съд на друга държава – членка на ЕС относно пътуването на непълнолетното дете да се признава изрично от български съд. Достатъчно е на граничния контролно-пропускателен пункт да бъде представен заверен от съответния съд препис на съдебното решение. Тъй като в Република България официален език е българският, този заверен препис трябва да е придружен и от легализиран превод.

3. При смесените бракове, съгласно чл. 8 от Закона за българското гражданство, детето/децата са български граждани по произход поради факта, че единия родител е български гражданин. Съгласно тази разпоредба гражданството се придобива автоматично, без да е нужно каквото и да било действие на лицето или неговите родители.

Според чл. 20 от Закона за българското гражданство български гражданин, който постоянно живее в чужбина, може да поиска освобождаване от българско гражданство, ако е придобил чуждо гражданство или ако има данни за открита процедура за придобиване на чуждо гражданство. От текста на разпоредбата е видно, че този гражданин може да бъде само пълнолетен и дееспособен.

Освобождаването на родителите от българско гражданство освобождава от българско гражданство и ненавършилите 14-годишна възраст техни деца само ако е направено искане и за тях. За освобождаване на децата от 14 до 18-годишна възраст се изисква и тяхното съгласие.

От горното може да се направи извод, че ако родителят български гражданин не желае това, другият родител - чуждестранен гражданин няма правна възможност да изисква освобождаване от българско гражданство за общото им дете.

Освобождаване от българско гражданство се извършва по молба на заинтересуваното лице, подадена лично в Министерството на правосъдието или в дипломатическото или консулското представителство на Република България. Дипломатическото или консулското представителство на Република България задължително дава мотивирано становище по молбата.

За малолетните молбата се подава от техните родители или настойници, а за непълнолетните тя се приподписва от родителите или от попечителите им. Не се изисква съгласието на родител, който е лишен от родителски права.

Процедурата за освобождаване от българско гражданство завършва с указ на Президента на Република България. Указът влиза в сила от деня на издаването му.

В случаите, когато родители – чужди граждани не желаят децата им да получат българско гражданство, но единият от родителите е български гражданин, те следва да бъдат запознати с процедурата за освобождаване на децата им от българско гражданство.

Деца от смесени бракове, притежаващи и документи за самоличност, издадени от органите на друга държава, които не са освободени от българско гражданство, следва да бъдат снабдени с български документи за самоличност и в отношенията си с българските държавни институции да се представят с тях, включително и при пътуване до и от Република България.

Не се изисква писмено съгласие от отсъстващия родител/родители, настойник или попечител при пътуване на малолетни и непълнолетни български граждани, които живеят дългосрочно извън Република България и това е отразено в техните български документи за самоличност или притежават официален документ от съответната държава.

Такива документи могат да бъдат карта или положен в българския паспорт стикер за дългосрочно пребиваване в съответната държава, както и лична карта или паспорт, с които би могло да се удостовери придобиването на гражданство на държавата, в която са издадени. Същите следва да бъдат представени на ГКПП при напускане на Република България.

Относно малолетните и непълнолетни чужди граждани се прилага разпоредбата на чл.43, ал.3 от Закона за чужденците в Република България съгласно която се забранява напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител е български гражданин и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница.