v Гражданско състояние

 

Ø       

Регистриране на брак в България

Ø       

Регистриране на раждане

Ø       

Регистриране на смърт настъпила в Белгия

Ø       

Сключване на граждански брак в Посолството

Ø       

Режим на имуществени отношения при сключване на граждански брак

Ø       

Регистриране на развод, промяна на име, установяване/оспорване на произход и др. съдебни решения или актове, касаещи промяна в гражданското състояние на лицата, издадени от чужди държави

НЕОБХОДИМИ ПОСТЪПКИ ЗА РЕГИСТРИРАНЕ В БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНСКИ БРАК СКЛЮЧЕН В БЕЛГИЯ

 

Оригинален пълен препис от акта за сключен граждански брак /Copie integrale de l'acte de mariage/, удостоверяващ сключването на граждански брак, заверен с апостил и придружен от заверен превод на български език, се представя в общината в България по постоянен адрес на този от съпрузите, който е български гражданин. Ако и двамата съпрузи са български граждани, документите се представят в общината по постоянен адрес на съпруга.

Въз основа на акта за сключен граждански брак в чужбина общината съставя български акт за сключен граждански брак и издава удостоверение за това. Законът за гражданската регистрация предвижда 6-месечен срок за вписване в общината в България на граждански брак, сключен в чужбина.

Забележка:
Преводите, които са извършени в Белгия се заверяват в Консулската служба на Посолството, при условие че са изготвени от регистриран в Консулската служба заклет преводач ( виж списъка на регистрираните в Посолството преводачи). Извършените в България преводи се заверяват от Отдел “Административно обслужване на български и чужди граждани” на Дирекция “Консулски отношения” при Министерството на външните работи (бул. “Евлоги Георгиев” № 117, София).

 

НЕОБХОДИМИ ПОСТЪПКИ ЗА РЕГИСТРИРАНЕ В БЪЛГАРИЯ НА РАЖДАНЕ НА ДЕТЕ В ЧУЖБИНА

 

Оригинален пълен препис от акта за раждане (Copie integralе de l’acte de naissance), удостоверяващ раждането, заверено във Федералната служба по външни отношения на Белгия (Service Public Fédéral Affaires Etrangères, Rue des Petits Carmes 27, 1000 Bruxelles) или Люксембург (43, boulevard Roosevelt L - 2450 Luxembourg ) придружен от заверен превод на български език, се представя в общината в България по постоянен адрес на този от родителите, който е български гражданин. Ако и двамата родители са български граждани документите се представят в общината по постоянен адрес на майката. Въз основа на този документ се съставя български акт за раждане на детето и се издава удостоверение за раждане.Гражданите могат да поискат от консулската служба да извърши препращането на документите за вписване по служебен път. Необходими документи :- молба (свободен текст), в която се посочват имената на родителите, единни граждански номера или дати на раждане, постоянни адреси в България и адрес в Белгия; - документи за самоличност (паспорт, лична карта) на родителите ;- оригинален пълен препис от акта за раждане (Copie integralе de l’acte de naissance), удостоверяващ раждането придружен от заверен превод на български езикЗаконът за гражданската регистрация предвижда 6-месечен срок за вписване в общината по постоянен адрес в България на раждането на дете на български гражданин в чужбина.Родителите могат да направят постъпки за издаване на паспорт на детето след получаване на българско удостоверение за раждане. (Относно реда и условията за подаване на заявление за издаване на паспорт виж информацията „Издаване на паспорт“)

Забележка:Преводите, които са извършени в Белгия се заверяват в Консулската служба, при условие че са изготвени от регистриран в Консулската служба заклет преводач (виж списъка на регистрираните в Посолството преводачи). Извършените в България преводи се заверяват от Отдел “Административно обслужване на български и чужди граждани” на Дирекция “Консулски отношения” на Министерството на външните работи (бул. “Евлоги Георгиев” № 117, София).

 

ИНФОРМАЦИЯ ЗА РЕГИСТРИРАНЕ В БЪЛГАРИЯ НА СМЪРТ НАСТЪПИЛА В БЕЛГИЯ

 

Смъртен случай с български гражданин, настъпил в Белгия, се регистрира в Общината по адресната му регистрация в Република България.

За целта е необходимо:

Пълен препис от смъртния акт ( Copie intégrale de l'acte de décès ) в оригинал, издаден от белгийската община, заверен с апостил, преведен на български език и заверен в Консулската служба /за заверката на преводите виж информация преводи и легализации/. В Белгия преводът следва да бъде извършен от заклет преводач, регистриран при Посолството.
Смъртният акт може да бъде преведен и в България от лицензирана за това фирма и заверен в Дирекция “Консулски отношения” на МВнР, на адрес: бул. “Евлоги Георгиев”, № 117, гр. София.
Преведеният документ се внася в Служба “Гражданско състояние” на Общината по местоживеене в България на починалия за регистриране на смъртта. Консулската служба също може да изпрати преписа от смъртния акт придружен от заверения превод по служебен ред. За това е необходимо да бъде предоставен адресът по местоживеене в България на починалия и този на съответната българска община.

Транспортиране до България на тленните останки на починал в Белгия български гражданин.

За транспортиране на тленните останки на починал Белгия български гражданин е необходимо да наемете погребална агенция. Агенцията изготвя и заверява всички необходими документи за транспортирането, затварянето на ковчега и подготовката му за изпращане съгласно международните изисквания.
Посолството ще издаде единствено Laissez-passer mortuaire.


ПРИЗНАВАНЕ НАЧУЖДЕСТРАННИ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ И ДРУГИ АКТОВЕ, СВЪРЗАНИ С ГРАЖДАНСКОТО СЪСТОЯНИЕ И ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ

 

Процедурата за признаване на чуждестранни съдебни решения и други актове, свързани с гражданското състояние и гражданската регистрация е регламентирана от:
-Кодекса на международното частно право (КМЧП), чл. 117 и чл. 118
-Указание на ГД „ГРАО”, на основание чл. 113 от Закона за гражданската регистрация.

По реда на чл. 118 от КМЧП, процедурата е административна и се осъществява от органа пред който се предявява чуждестранното съдебно решение или друг акт, т.е общината, респективно районната администрация в градовете с районно деление.

ОБХВАТ НА ПРОЦЕДУРАТА:

Съгласно указанията на ГД „ГРАО”, пред общината се предявяват и съответно се иска признаване на следните чуждестранни съдебни и несъдебни актове:
1. За прекратяване на брак (за развод, за унищожаване на брак, за обявяване нищожност на брак);
2. За промяна на име;
3. За установяване или оспорване на произход;
4. За допускане, прекратяване или унищожаване на осиновяване;
5. За ограничаване или лишаване от родителски права;
6. Други съдебни решения, съдебни и извънсъдебни спогодби и административни актове, касаещи промени в гражданското състояние на лицата и които са създадени съобразно законодателството на съответната чужда държава.

КОМПЕТЕНТЕН ОРГАН:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от КМЧП компетентен за извършване на проверката по чуждестранните съдебни актове и по тяхното вписване в регистрите е кметът на общината (респективно на района) по постоянен адрес на лицето, за което се отнася решението или акта.

ДЕЙСТВИЕ НА ПРОЦЕДУРАТА И НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ:

Молбата за признаване на решението или акта до кмета на общината, респективно района, се подава лично от лицето или от друго изрично нотариално упълномощено лице. Молбата е в свободен текст ( за да изтеглите примерна молба, натиснете тук).
Към молбата се прилагат (съгласно чл. 119, ал. 2 и 3 от КМЧП):

1. Препис от съдебното решение или акта, заверен от чуждестранния орган, който го е издал;
2. Удостоверение от съда, че решението е влязло в сила;
3. Декларация с нотариална заверка на подписа на лицето, че са спазени условията на чл. 117, т.3 и т. 4 от Кодекса, а именно, че между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд или висящ процес, образуван преди чуждестранното дело, по което е постановено решение, чието изпълнение се иска (за да изтеглите текста на декларацията, натиснете тук).
Чуждестранните документи трябва да са легализирани или снабдени с апостил, както и със заверен от МВнР превод на български език.
Апостилът трябва да отговаря на условията, предвидени в Хагската конвенция за премахване на изискванието за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. 
За чуждестранните документи изхождащи от държави, които не са членки на Конвенцията се прилагат изискванията на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1982г. 
За документи, изхождащи от държави, с които Република България има договори за правна помощ, с клаузи за освобождаване от изискването за легализация на документи издавани от страните, не се изисква легализация. 

ТАКСИ:

Общината не събира такси в производството по признаване на чуждестранни съдебни решения и други актове, свързани с гражданското състояние и гражданската регистрация.

СРОКОВЕ:

Сроковете за изпълнение на процедурата за съобразени с Административнопроцесуалния кодекс, предвид установената с КМЧП процедура за проверка, установяване на факти и обстоятелства, събиране на сведения или проучвания.

ВЪТРЕШЕН ХОД НА ПРОЦЕДУРАТА:

След внасяне на документите в общината, компетентните длъжностни лица преценяват дали са спазени условията на чл. 117, т.1,2 и 5 от КМЧП, а именно:
1. Дали чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право;
2. На ответника бил ли е връчен препис от исковата молба, страните били ли са редовно призовани и дали не са нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;
3. Дали признаването на решението или акта не противоречи на българския обществен ред.



Кметът на общината с изричен вътрешен акт – решение, заповед или с резолюция нарежда на съответното длъжностно лице по гражданското състояние да впише настъпилата промяна в регистрите на населението и в регистрите по гражданското състояние.

При спор, относно условията за признаване на решението или акта, юристът на общината изготвя мотивиран писмен отказ, който се подписва от кмета. Този отказ е основание за предявяване на установителен иск пред Софийски градски съд (чл. 118, ал. 2 от Кодекса).


Забележка :
1. По силата на Хагската конвенция, документите издадени от белгийски съдилища се нуждаят от заверка с апостил за представяне в България.
2. Преводите извършени в Белгия се заверяват в Консулската служба, при условие че са изготвени от регистриран в Консулската служба заклет преводач (за консултиране на списъка на регистрираните в Посолството преводачи, моля натиснете тук ).
3. Извършените в България преводи се заверяват от Отдел “Административно обслужване на български и чужди граждани” на Дирекция “Консулски отношения” на Министерството на външните работи (бул. “Евлоги Георгиев” № 117, София).

 

СКЛЮЧВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИ БРАК В ПОСОЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В БРЮКСЕЛ

 

В Посолството в Белгия може да бъде сключен граждански брак само, ако двамата младоженци са български граждани. В случаите, когато единият от младоженците е белгийски гражданин, бракът се сключва в белгийска община.
Необходими документи за сключване на граждански брак в Посолството:
1. Молба до Завеждащ Консулската служба (свободен текст, такса 3,50 евро);
2. Удостоверение за гражданско състояние. Получава се от общината по местоживеене в България (удостоверява, че към датата на сключване на настоящия брак, лицето не е в брачна връзка или в процес на разтрогването й с друго лице);
3. Медицинско удостоверение;
4. Паспорт;
5. Паспорти на двамата свидетели;
6. Декларация (натиснете  тук  за да я изтеглите).

Датата и часа за сключването на гражданския брак се определят най-рано 30 дни след подаването на молбите.

Документите се представят в посолството в оригинал, една седмица преди определената дата за сключване на брака. Преди това, копия от тях могат да се изпратят по пощата или по факс.

Церемонията за сключването на брака е кратка и се извършва в приемната зала на посолството.

Подробностите по церемонията се уточняват предварително.

Брачната двойка получава заверено фотокопие от Акта за сключен граждански брак и оригинално удостоверение за сключен граждански брак.

Моля прочетете също така информацията за регистрирането на брака в България.

 

 

 

РЕЖИМИ НА ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ, ВЪВЕДЕНИ ОТ НОВИЯ СЕМЕЕН КОДЕКС, СЧИТАНО ОТ 01.10.2009Г.

 

Съгласно промените в Семейния кодекс влезли в сила от 01.10.2009г., встъпващите в брак избират  режим на имуществени отношения, съответно :

·        “законов режим на общност”

·        “законов режим на разделност”

·        “договорен режим”

Ако встъпващите в брак са направили  избор на имуществените си отношения, те трябва да направят обща декларация за избрания режим с нотариална заверка на подписите.

            Режимът на имуществените отношения се отбелязва  в акта за сключване на граждански брак.

“Законовият режим на общност” при имуществените отношения на встъпващите в брак  се прилага, когато същите не са избрали режим на  техните имуществени отношения или ако са непълнолетни или ограничено запретени.

            Когато е избран “законов режим на разделност” встъпващите в брак представят обща декларация с нотариална заверка на подписите.

            При избран “договорен режим”, брачният договор се сключва  лично от страните (не може чрез упълномощен представител) в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.

            Новият Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009г., предоставя възможност на съпрузите по заварени бракове да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор. Избраният брачен режим в този случай  се вписва в графа “забележки”  на съществуващия акт за сключен граждански брак.

            Към настоящия момент, консулските служби при българските Посолства в чужбина не извършват оформяне на  брачни договори, предвид  правната им специфика и липсата на законова възможност  за нотариална заверка на  съдържанието на договора.

            Повече информация  за въведения режим на имуществени отношения с новия Семеен кодекс може да се получи на сайта в Интернет на ГД “ Гражданска регистрация и административно обслужване”, на адрес: http://grao.bg